Становище относно: Проект на Наредба за приобщаващо образование на редовно

 Становище по отношение на: Проект на Наредба за приобщаващо обучение на постоянно съвещание на ПС в СУ „ Нешо Бончев ”, гр. Панагюрище, Протокол №25 от 26.08.2016 год.

 След като детайлно се запознахме с Проект на Наредба за приобщаващо обучение на постоянно съвещание на ПС в СУ „ Нешо Бончев ”, ние, педагозите от СУ „ Нешо Бончев ”, разбираме, че приобщаващото обучение е основна политика, която би трябвало да премисли използването на обичайните просветителни модели в българското учебно заведение. В своята същина приобщаващото обучение е дълъг развой на осъзнаване, приемане на характерността на всеки възпитаник, като зачита потребностите му. Включват се запаси, които са ориентирани към унищожаване на пречките пред учене. В оферти Проект за Наредба за приобщаващо обучение откриваме съществено предизвикателство. Многообразието от самостоятелните потребности и благоприятни условия на обособените възпитаници в действителност би трябвало да има съответен отговор от страна на работещите, само че те са длъжни да изработят един голям по размер документен материал, което съгласно нас е всичко друго, само че не и съответна поддръжка. Имайки поради самостоятелния свят на обособения възпитаник в социално-икономично измерение и фамилните изискванията, в които израства, учебното заведение мъчно оказва въздействие. За нас стандартът за приобщаващото обучение е упорит и след нашия прочит виждаме плюсове и минуси. Целта и правилата са ясно написани, като в основата е зачитането на всеки възпитаник и неговите потребности, а учебното заведение би трябвало да дава отговор по най-хубавия метод за личностното му израстване. Общата поддръжка изисква включването на доста експерти в екипна работа по всеки съответен случай.

И тук виждаме проблеми, изразяващи се в:

Тежка и неоснователна бюрократична процедура с протоколи и заповеди от страна на директора; Изготвяне на План за деяние за всеки възпитаник, който се нуждае от личностна поддръжка. Този План се основава, актуализира и приключва, като се изискват провеждането на екипни срещи, което в допълнение натоварва учителите, класен началник, логопед, психолог, педагогичен консултант, шеф. Срещите с някои родители са мъчно осъществими. В ЗПУО и в Проекта за Наредба за приобщаващото обучение напълно в резюме се написа „ … за което родителят се уведомява,… търсене на осведомено единодушие “. Но ние знаем какъв брой време, старания и нерви се хвърлят, с цел да уведомим към 10% от нашите родители и те са тъкмо родители на възпитаници с девиантно поведение; В Наредбата не е указано спомагателното финансиране на работещите по сформиране на План за деяние за възпитаници с проблематично държание, със СОП, предварителна защита на компликации в образованието и др.; Чл. 22 от Наредбата вменява на класния началник задължението да направи разбор на мощни и слаби страни на всеки възпитаник от класа с учители, педагогичен експерти и да предложи възпитаници за спомагателна поддръжка за личностно развиване. Въз основа на направения разбор може да се дефинират възпитаници, за които е належащо да се извърши оценка на самостоятелните им потребности за даване на спомагателна поддръжка според член 178 от ЗППО. Ние считаме, че това е в допълнение натоварване на класния началник, който така и така е претрупан с преподавателска активност, с доста документи, самостоятелна работа с възпитаници и родители. Класният началник има мнение, само че когато то се дава в писмен тип, без присъединяване на експерти, то може да бъде обект на правосъдни искове. Това няма да стимулира учителите да извадят на показ проблемите, а да ги прикрият; Извеждането на възпитаник с проблематично държание от час, без да му се написа неявяване, по-скоро ще докара до повторност на действието, тъй като считаме, ще се сътвори стандарт от вида: „ Аз ще направя нещо, а госпожата ще ме изгони, без да ми написа неявяване ”. Трудността идва с вдишване на уговорката за обезпечаване на сигурността на отстранения възпитаник от час. Кой ще дава отговор за отстранения възпитаник? Практиката ни сочи, че учителите, когато имат свободен час, са ангажирани със: срещи с родители, инспекция на писмени работи, екипна работа, попълване на документи и други Педагогическият консултант работи с деца по график по подадена молба от родител; дава дежурства; поддържа дисциплината в час и не всеки път има опция да поеме отговорност за отстранените ученици; Относно извиняването на отсъствията и разписването на медицинските бележки от родителите или бележките от другите клубове, които изискват родителския автограф. И в това отношение имаме опит. Одобряваме тази мярка, само че и тя не дава постоянно позитивни резултати. Как да действаме, в случай че родителят не се съгласява да подпише? Какво би трябвало да вършим, когато ученикът фалшифицира бележката и подписа на родителя, а същият след това прикрива този факт? За страдание сме очевидци на такива случаи, когато самите родители поддържат постъпката на своето дете в такива обстановки. Искаме да отбележим, че и в тези случаи се губи време, нерви и старания от страна на класния началник. Посочваме съответно член 52 от Наредбата, в който класният началник е длъжен да уведоми и разиска с родителя/настойника позволените от ученика 3 неуважителни отсъствия. Често родителите не се отнасят с схващане и отговорно – просто дават обещание, само че резултатът не е на разположение. Ние интензивно търсим родителите на възпитаници, които вършат огромен брой неуважителни отсъствия. Срещаме се по домовете, вършим групови срещи в учебно заведение, организирали сме „ Училище за родители “ за да ги образоваме, да ги съветваме. Повечето от тези родители са с невисок наставнически потенциал и признават, че не могат да влияят на своите деца. Още по-често заобикалят срещите с нас под друг претекст, тъй като не желаят да поемат отговорност или не се усещат комфортно. Това споделят и обществени служащи от ОЗД. В такива обстановки се задължаваме да открием работа по съответен случай за деца в риск, застрашени от обществено изключване или бягащи от учебно заведение, като им осигурим спомагателна приобщаваща поддръжка.

 Какво ни демонстрира практиката до момента?! Работещите с ОЗД и комисиите изискват в допълнение безчет доклади и писма за направеното от нас в учебно заведение, след което няма никакви съществени последици. Няма смяна нито в държанието на ученика, нито в родителите, нито се подкрепя работата на учителите. Вече сме следили какво се случва в такива обстановки. Учителите избират да отминат казуса, с цел да спестят време и старания, които не водят до нищо съответно. Какво е особеното в този момент? Ще се изписват още повече документи, вместо да използваме това време за действителна работа с учениците си. Докато се издават заповеди, пишат доклади, проекти и се насрочват съвещания, ще се изразходва положителна сила, която можем да вложим в диалози и действия с децата;

Самото посещаване при психолог изисква взимане на вътрешно решение и разбиране за среща с подобен експерт. В този порядък на мисли родителят би трябвало да изрази единодушие, само че в случай че той откаже? Училището няма пълномощията да накара ученика да се среща с този специалист; В българските учебни заведения постоянно липсват логопеди, психолози и други педагогичен експерти, които би трябвало да поддържат възпитаници със СОП; Недостатъчно финансиране на учебните заведения води до неспособност до структуриране на образователната и архитектурна среда за възпитаници със СОП; Проблемите с девиантните възпитаници, с дисциплината в клас са доста дълбоки и те не се вземат решение единствено в учебно заведение, а със сериозна работа в извънучилищните институции. Остава усещането, че работата на извънучилищните институции се трансферира на равнище учебна отговорност, което изисква написването на доклади, протоколи, проекти за дейности и ред други. В тази посока си задаваме въпросите: какъв брой време ще отнеме на учителите и имат ли уменията да се оправят? Допълнително финансиране ще може ли да се обезпечи?; Качественото използване на този стандарт постанова въвличането на спомагателни човешки запаси в живота на учебното заведение. Ние, работещите в СУ „ Нешо Бончев ”, към този момент от дълго време изпитваме потребност от учители и започваме да се помиряваме с дипломирани фрагменти без мотивация, познания и съществени умения за работа в учебно заведение. Откъде ще намерим тези педагогичен и непедагогически експерти и за какви заплати? Да разчитаме още веднъж настоящите в този момент учителите да се натоварят и с тези задания? А дали множеството от тях към този момент не се замислят съществено за промяна на специалността си?; Не виждаме тясна и ангажираща, подкрепяща връзка с институциите, имащи директно отношение с развиването на учениците. Чл. 6 указва, че поддръжката за личностно развиване на децата и учениците се провежда и обезпечава в сходство с създадените регионални тактики за поддръжка за личностно развиване на децата и учениците въз основа на разбор на потребностите от обща и спомагателна поддръжка във всяка община на територията на региона. На този стадий такива не са създадени в община Панагюрище;

 От всичко изброено оставаме с усещането, че писалите Проекта за Наредба не са подходили холистично по отношение на учителя. Холистичният метод към ученика е значим и ние сме съгласни, че тъкмо подобен метод работи. Но същото се отнася и за учителя, и шефа. Нека се огледа на тяхната цялостна активност и в какъв брой доста направления би трябвало да се реализират резултати в работата с учениците. Служителите, писали Наредбата, не са отчели, че с изключение на ангажирането с няколко възпитаници с девиантно държание, би трябвало да се ангажираме с доста други. Ако можем да променим тези, другите, ще съумеем да повишим качеството на обучение в учебно заведение, да подпомогнем даровитите и да увлечем тези, които са под междинното равнище. Проектът на Наредбата за приобщаващо обучение изисква попълването на доста документи, по тази причина не мислим, че учителят би трябвало да се трансформира в добър админ, като не му остава време за същинската работа с учениците. Ако желаеме добре работещи учители, дано им оставим време за същинската работа.

Затова предлагаме:

В учебно заведение да се построи Училищна комисия за личностно развиване, която да организира своите съвещания на всеки две седмици. На съвещанията да се води протокол, сходно на ПС. В тази комисия да се преглеждат съответните случаи, като се притеглят за подпомагане учителите, преподаващи на съответните възпитаници. Това да става посредством създаване на обособени екипи за личностно развиване, които да оферират обща или спомагателна личностна поддръжка. Тази поддръжка да е действителна, а не изразена в обемна документация; Да се протоколира работата на Училищната комисията за личностна поддръжка, само че да не се изпада в непотребна подробност в правенето на План за деяние за всеки възпитаник с епизодична девиантна демонстрация. За тези цели има одобрен Механизъм за противопоставяне на учебния тормоз сред децата и учениците в учебно заведение, подписан от министъра на образованието.

 Плановете за деяние, по този начин както са разказани в Проекта, да касаят главно учениците със СОП, даровитите възпитаници и тези с хронични болести. Предизвикателствата, написани в Проекта на Наредбата за приобщаващото обучение, са доста. Работещите в учебно заведение в неофициална конюнктура поддържат своите възпитаници, като не пишат по листове, а влагат сърце и разсъдък. Ние не се нуждаем от разточителна документи, тъй като не можем да работим същински като учители.

Екипът на СУ „ Нешо Бончев ”

Директор: Веска Барова

Дата: 30.08.2016 год.
гр. Панагюрище

Инфо: www.pia-news.com